ПРОЗА

Опълченците за Мръвка

О, Мръвка !
Три деня младите дружини
как свинчетата бранят.Горските долини
трепетно повтарят, за мръвка ревът.
Вегани ужасни! Дванайсетий път
гърсти орди лазят по урвата дива
И мръвки я стелят, и кръв я залива.
Тяга подир тяга ! Клек след Клек!

Веган безумни сочи върха пак
и вика"Търчете! Днес е ден за гърдите!"
И с нов дъжд оризи, сметани и мръвки;
дружините наши, оплискани с кърви,
вдигат и блъскат, без сигнал, без ред,
Турците ревът,
щанги налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, скотовъдци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни зеленцучи, ни карби, ни лук.
За мръвка е отчаян, сосът е лют.

Всяко дърво щанга е, всякой камък - пудовка,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабвайте месата!" - Някой се изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни на скарата нафърляни пак.

И днес йощ Балканът, щом скара подхваща,
спомня тоз ден бурен, пече и мляска
славата му дивна като някой ек
от тяга на тяга и от Клек на Клек!

__________________________

(Хаджи Димитър, Ботев)



Блъска той, блъска! Там на Балкана, 
потънал в кърви, на лежанката и пъшка 
юнак с тежка на гърди щанга, 
юнак в младост и в сила мъжка.


На една страна захвърлил пудовка, 
на друга щанга на две строшена; 
очи темнеят, глава се люшка, 
уста проклинат сите вегани!


Лежи юнакът, а на лежанката 
щангата спряно сърдито тежи; 
Галена пее нейде в полето, 
А мръвка се още по-силно пече!


Тоз, който вдигне 100 на лежанка, 
той не умира: него жалят 
земя и небо,месо и яйцА
и пресни кюфтаци за него се месят...


Една му женица със сметана раната маже, 
друга го пръсне с шейк протеинов, 
третя го в уста целуне - 
и той я гледа, - мила..2пъти макса му вдига!

АЗ СЪМ КОЛБАСАРЧЕ

Аз съм колбасарче обичам
наще сланини солени.
Колбасарче да се наричам /
първа радост е за мене. / 2 

Аз съм колбасарче свободно,
в край мръвкарски аз живея.
Всичко месно и мазно /
любя, тача и милея. / 2

Аз съм колбасарче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна, /
син съм на юнашко племе. / 2


НА ПРОЩАВАНЕ

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази месоядец,
месоядец, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за оризово поле да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз фармацептична черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тез тежки карби -
да ходим да се скитаме
болни, гладни, неосъзнати!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може като Рони Колман да тренирам,
ах, утре като премина
през тих бял фитнес!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа вегетарианец, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм похапвал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи на лежанката вдигаше
и с онази тиха усмивка
как скръбно си месце хапваше,


--------------------

ДВЕ ХУБАВИ ЯЙЦА НА ОЧИ 
(П.К Яворов ~ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ~)


Две хубави яйца на очи. Душата на дете
в две хубави яйца на очи; - музика - лъчи
Не искат зеленчуци те...
Душата ми се моли,
сметана !!! ,
душата ми се моли!
Салами и пържоли
ще хвърлят утре върху тях.
Булото на зеленчук и грах...
Булото на зеленчук и грах.. -
не ще го хвърлят върху тях !!!
Салами и пържоли.
Душата ми се моли,
сметана !!!,
душата ми се моли...
Не искат и зеленчуци те! -
Две хубави яйца на очи. Музика, лъчи
в две хубави яйца на очи. Душата на дете...

-------------

Христо Ботев
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ



О, сметано моя, пържоло мила, 
защо тъй бавно, тъй милно се пържиш? 
Вегане, и ти, птицо проклета, 
на чий гроб там тъй карби хапваш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, пържоло, 
затуй, че ти си черна прегоряла, 
затуй, че твоят свещен протеин, майко, 
е протеин без помощ, като глас във зарзаватчийница.


Печи се пържоло! Там близо край град София 
стърчи, аз видях, високия Тайски, 
и твой един син, пържоло, 
Вдига тяга със страшна сила.


Веганът яде свойте зли карби, 
А свине гонят зеленчуци в полето, 
и сметана, и праз, и кюфтенца с лучец 
навяват на теб скръб на небцето.