Щях да пиша, че много обичам слънцето, че много обичам да лежа на тревата и да се любувам на слънчевият ден :)

Не, не, че това не е така, не съвсем.

Но ако бях казал, че обичам само слънцето, то това твърдение нямаше да е пълно и щеше да значи, че не обичам ноща, а това не е така.
Последните дни(по-скоро нощи) ми е голяма мания да съм навън (защо не и легнал на тревата при възможност) и да гледам звездите, съзвездията и.... да си приказвам с извънземни (опс! :D) 
Доставя доста голям кеф :) 

А като се замисля слънцето е звезда, май няма голяма разлика :) :D

Не знам дали е защото времето се стопли или защото започнах отново да изпитвам в пълна сила онази душевна пълнота... при която човек изпитва голямо удоволствие просто да стои сам със себе си и по възможност свързан с природата... :)